Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:33 - Репетиционна техника
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 2817 Коментари: 2 Гласове:
1



Да хвърлим сега един поглед върху репетиционната техника на Клайбер. Както бе вече споменато, той се сърдел на оркестрантите, ако нещо не върви както трябва, но в края на краищата  поемал върху себе си вината за всички засечки или несполуки. След една не напълно успешна генерална репетиция в Миланската Скала, той извикал отчаяно: „Защо не мога да ви обясня  какво желая! Не ставам за диригент!

 Едно друго достоверно изказване на една репетиция било: „Извинете, това бе моя грешка, аз не тактувах този пасаж достатъчно ясно, трябва да прегледам това още веднъж внимателно” – кой световно известен диригент днес е готов да признае такова нещо пред унищожителния оркестър? Очевидно е, че той имал голяма дарба да предава музикални директиви и своите  намерения  не само чрез езика на тялото и движенията с ръце,  но също така и чрез вербално-метафорично изказване. Запазен е един във висша степен впечатляващ филм-документ на репетиции към увертюрите на Вълшебният стрелец и Прилепът, които той е провел през 1970 година със Симфоничния оркестър на Южногерманското радио–Щутгарт. Той предава на живописен немски, аспекти от увертюрата Вълшебният стрелец и това очевидно не остава без влияние върху оркестъра.  Оркестрантите, както е известно,  не обичат прекалено много говорещите и разпростиращи се диригенти, за Клайбер обаче има много слухове, че той умеел да ги хваща на тясно, за да намират правилното решение за трудни положения. Клайбер е говорел относително много при репетициите, но изглежда, че не са му се сърдили  за това. Когато веднъж при една репетиция на Бохеми в “Ковънт Гардън” е искал да се изсвири много ясно един пасаж, с едно леко изпъкване на дървените духови инструменти, достатъчно е било неговото указание: „Представете си, че вие се опитвате под булото на нощта да следите една красива жена, и си представете още, че дървените духови инструменти са точно обектите, които възбуждат вашето любопитство”, и чисто мъжкият оркестър го разбрал. В Скалата той поискал  при една репетиция на Отело  в първо действие, преди началото на заключителния дует на Отело и Дездемона, един безтегловен и ясен звук. „Свирете, сякаш хвърляте снежни кристали върху едно коледно дърво”, и той постига това, което желае. Един от неговите по-знаменити изрази при първата репетиция с един известен оркестър е бил: „Господа, аз резервирах за всеки ден един обратен полет” - който възприема това като остроумно или язвително, не вижда елемента на самонаказание от едно такова напълно сериозно предупреждение. Заради неприятно големия брой репетиции, които той изисквал от момента, когато той е сигурен в уговореното, би могъл да бъде сравнен с Ханс фон Бюлов, първата звезда на пулта на модерното дирижиране: „За Бетовен и Брамс – моята призната специалност – са ми необходими репетиции, репетиции, репетиции. Не могат да се получат добри изпълнения само по вдъхновение, магнетизъм и тържествено превъзнасяне .” И едно друго изказване на Бюлов, което прилича на Клайбер по остроумие и сарказъм, също така би му харесало: ”Изпълнителят трябва да бъде противоположност на гробаря, той трябва да изкарва скритото на дневна светлина.”

Известни в лошия си смисъл са също така акустично- документираните изблици на гняв на Артуро Тосканини по време на репетиции. Изпълнени с най-мръсните италиански ругатни, изказани в характерна смесица от английски и италиански и придружени от силни, шибащи удари на диригентската палка върху диригентския пулт, от време на време също така и от стъпкване на уж сребърни джобни часовници, които, както се разказва, са били само евтини имитации, е била упражнявана   ужасяваща власт над снишаващите се оркестранти, което даже около 1950 г., когато тези избухвания са били записани, е било един анахронизъм. Съвсем друг е Клайбер в споменатия репетиционен документ от 1970 г. : той е любезен, красноречив, направо мил, достоен за уважение, но се забелязва колко е напрегнат и как тази елегантност се опира на градус с  високо напрежение. Клайбер, тогава почти 40 годишен и действащ като трениран спортист, постоянно се задъхва, но не защото прекалено се движи, а защото той прониква с неотслабващ интензитет в партитурата и в оркестъра. Така  не бива да се репетира като него, с изтощаване на силите, но когато след това се чуе мощното кресчендо, което той извлича от оркестъра в началото на увертюрата към Вълшебния стрелец, човек разбира, защо си заслужава да се работи по такъв начин.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
08.12.2009 17:44
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
2. анонимен - JHjHCRcawT
28.05.2011 06:22
BION I'm irmepssed! Cool post!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 478625
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031