Клайбер - отчаяният, Клайбер - страдащият, Клайбер - мъченикът – във всичко това има частица истина, но въпреки това не трябва да се създава невярна представа. Клайбер не е бил  човек, изпитващ постоянно болка, нито на пулта, нито в частния си живот. Единодушно се описва неговият хумор, който е имал черти на сарказъм и сърдито остроумие, както те се  описват също така и за Ерих Клайбер. Заедно с режисьора Ерих Енгел,  Ерих Клайбер е работил веднъж в Буенос Айрес върху Валкюра. Двамата са били много недоволни от работата на певиците на валкюрите в трето действие и Енгел прикачил нови имена за дамите, които Клайбер въодушевено допълнил и приел: от Герхилде, Ортлинде, Валтрауте, Швертлайте, Хелмвиге, Зиигруне, Гримгерде и Росвайсе /приети само за себе си, освен за Вагнерианците и германофилите, не без един определен хумористичен ефект/, те са направили:  Шмайсвайсе /Бялата хвърлячка/, Шлептрауте /Смелата/, Квичхилде, Фетвиге /Дебеланка/, Граусгерде /ужасяващата Герда/, Стинклинде /Смръдлинда/, Фалшлайте /Фалшивка/ и Мизруне /Киселка/.  Карлос Клайбер също можел да бъде саркастичен. Най-добрият от станалите обществено известни примери е без съмнение онова писмо от 1989 г, което той от името на Артуро Тосканини е изпратил до Серджу Челибидаке. След като изказванията на Челибидаке били публикувани неопровержимо в Шпигел , че Караян  е или добър търговец или не можел да го слуша, че Тосканини е бил истинска фабрика за ноти, Кнапертсбуш е бил скандален, немузикален и в този дух, а Карл Бьом  е бил едни чувал за картофи, който не е дирижирал в своя живот нито един такт музика. Тосканини/небето/ отговаря чрез своя медиум Карлос Клайбер с един телекс до Челибидаке (Мюнхен), по следния начин:

 „Драги Серджу! Четохме в “Шпигел” за теб. Ти се нервираш, но ние ти прощаваме. Не ни остава нищо друго: прошката тук се числи към добрия тон. Чувалът за картофи – Карли има някои възражения, но когато Кнап и аз добре го придумахме и уверихме, че  е музикален, той престана да се вайка. Вилхелм  сега изведнъж  уверено твърди, че никога не е чувал твоето име. Татко Йозеф, Волфганг Амадеус, Лудвиг, Йоханес и Антон  казват, че предпочитат вторите цигулки от дясната страна и... че всички твои темпа са погрешни. Но те се занимават с дреболии. Тук, горе, във всеки случай, не трябва човек да се занимава с дреболии. Шефът не желае това. Един стар зен- учител, който живее съвсем наблизо, казва, че ти съвсем неправилно си разбрал Зен-будизма. Бруно се смя  почти неистово на твоите изказвания. Подозирам, че той споделя тайно твоето мнение за мен и Карли. Може би ти би могъл за разнообразие  да кажеш също така нещо просташко и за него, иначе той се чувства пренебрегнат. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но тук горе всички са съвсем полудели по Херберт, дори диригентите малко му завиждат. Едва ли можем да очакваме да го поздравим тук с добре дошъл през следващите петнадесет-двадесет години. Жалко, че ти тогава не може да присъстваш. Но се говори, че там, където си ти, много по-добре се готви и че оркестрите там долу репетират безкрайно. Те даже нарочно не правят грешки, за да не можеш ти во веки веков да ги поправяш. Сигурен съм, че това ще ти харесва, Серджу. Тук, горе, ангелите прочитат всичко направо от очите на композиторите, ние диригентите трябва само да слушаме с внимание. Само Господ знае как съм дошъл насам.  Весело прекарване ти желае с голяма обич - Артуро”.

Критериите, които Карлос Клайбер си поставя, стават очевидно все по-строги. Хората около него подозират, че той страда също така от своето самоограничение, което е било пълно учудване за колегите, които са имали по-голям репертоар; затова той упорито е присъствал на Залцбургските репетиции на Пръстена под ръководството на Караян и тези знания е запазвал не само за себе си...