Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:34 - Трудният характер
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 2260 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 20.12.2008 14:52


Карлос Клайбер с трудния си характер, не бе човек на приятелства “от лавката”, както можем да си представим. Неговото възхищение към баварския крал Лудвиг II постоянно нараствало, колкото повече той се виждал обрисуван във вестниците като особняк и като ексцентрик, което със сигурност го е занимавало само за кратко време. На прекалено голямото търсене на близост, той е реагирал с иронична, отпращаща учтивост. При все това той е нямал неприятели. Има хора с труден характер, на които човек прощава почти всичко. Нека дадем думата на един певец, който във всички аспекти на своята артистична сигнатура е бил противоположност на Клайбер: ненаситен за роли и появявания на сцена, с един репертоар в областта на операта, който бие всички рекорди - Пласидо Доминго. В своите спомени, Доминго пише със съвсем необикновена подробност и подчертаване само за един диригент – Карлос Клайбер: „Многообразието на неговите дарби – музикални  и драматични познания, аналитични способности,  диригентска техника, начинът да направи своите представи  ясни за другите – го прави един от най-големите диригенти на нашето време. Той е с безупречна точност във всеки детайл, но това е поради неговото артистично убеждение, а не защото  е педант. Който при началото на репетицията не се е занимавал достатъчно интензивно със своята партия, най-малкото трябва да разбере бързо обясненията на Клайбер и преди всичко да ги възприеме. Ако някой не е готов и едновременно не е в състояние да приеме неговите идеи и да ги приведе в действие, тогава последствията могат да бъдат страшни. Клайбер страда, когато не го разбират и колкото и странно да звучи, мисля, че това се дължи отчасти, че той в тези моменти не осъзнава своята изключителна дарба. Разбира се, една такава трудна натура има също така положителни страни: величието на неговите музикални виждания”. Една първа висша точка на съвместната работа между Доминго и Клайбер е Миланската премиера на Отело от Джузепе Верди при откриването на сезона 1976 с режисурата на Франко Дзефирели. Вълнуващото представление го предават по телевизия RAI. Премиерата е засенчена от протести пред сградата на операта срещу елитарността на организацията и провеждането на спектакъла. Възбудата се пренася и вътре в сградата на операта. В началото на трето действие  има провиквания, когато Клайбер вече е стоял на пулта, които леко задържат началото на действието. Тези апострофирания не са се отнасяли очевидно към Клайбер, но са били част от протестите пред вратите на Скалата. Вижда се как Клайбер страда и това е бил един от онези моменти, които го карат да се запита: „Защо стоя тук, на каква цена за мен и за любимата музика от Отело?”, но след това той ръководи уверено Отело и Дездемона на сцената и грандиозния монолог на Отело. Силно се желае това представление, един звезден час на интерпретация на Верди, което  досега е в обръщение само в нелегални копия, да се направи достъпно на обществеността.

 

„Когато слънцето на културата стои ниско, тогава и джуджетата хвърлят дълги сенки”- никога този афоризъм на Карл Краус

/ 1874-1936, австрийски писател-сатирик, поет / не е бил по-ценен и по-верен от днес. Дано е станало ясно, че голямата сянка, която Карлос Клайбер е оставил зад себе си, не може да се обясни с ниското положение на слънцето. Той все повече не подхожда на една култура на неизисканост и баналност, на вулгарност и краткотрайни сензации, които изместват концентрацията и  интелектуалното задълбочаване, където всичко е възможно и всичко е позволено, където хората познават цената на всичко, но изобщо не познават ценността. Когато определят Клайбер като ексцентрик, то това само показва, че от центъра, от който този ексцентрик се отдалечава, безредието е решаващо. Ние имаме в нашия културен свят твърде много центрици и твърде малко ексцентрици от типа на Карлос Клайбер. В едно време, в което член I на Конституцията постепенно трябва да стане формулиран в „Достойнството на човека е все още едва забележимо”, Карлос Клайбер защити и запази достойнството по свой великолепен начин при интерпретацията на големи произведения на изкуството. Той ни убеди, да си спомним стиховете на Франц Верфел, / 1890-1945 австрийски поет, романист, драматург, есеист /, че можем да очакваме от него още по-велики неща. Нека не спорим с него,  ние трябваше и трябва да се задоволим с относително малко, затова пък обаче широко замислено и великолепно реализирано.   Мемоарите на Бруно Валтер със зaглавие  Тема с вариации, на един голям диригент, чиято личност е силно противоположна на тази на Клайбер – Валтер е бил любезен, желаещ силно хармонията, също така суетен и обичащ обществото – нека да завършим с едно изречение, което също така би трябвало да се хареса на Карлос Клайбер и той би могъл да го усвои: Музиката съдържа, независимо от нейното винаги променящо се изразяване на чувства, едно трайно послание на утеха. Нейното най-дълбоко, но решаващо въздействие върху моя живот оказа онова по-висше послание на музиката, което ни праща в творбите на големите майстори. Нейното безсловесно тоново послание разгласява утешаващо това, което нуждаещата се душа на човека търси отвъд живота в общоразбираем език. Оказа ми се благоволението да служа на музиката и тя ми посочи пътя и ме държа в посока, към която се стремях още в моето детство смътно, а по-късно осъзнато. Натам вървят моята надежда и твърда вяра – non confundar in aeternum”…


Тагове:   характер,


Гласувай:
1



1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
08.12.2009 17:50
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 478630
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031