Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:22 - ТАЙНСТВЕНИЯТ МАЕСТРО (Щефан Остерхаус)
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 3151 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 19.12.2008 12:08


 Той говореше още по-рядко, отколкото дирижираше. Още приживе, Карлос Клайбер бе против всеки опит за  биография, също и неговите близки мълчаха упорито. Спътникът му Михаел Гилен се страхува, че наследството на „Mаестрото на столетието” ще се окаже в забрава.

 Не, господин Директорът не иска да говори за Карлос Клайбер, нито този, нито онзи. Изобщо едва ли някой иска да говори за него, най-малкото не онези, които са били тясно свързани с него. И ако някой каже нещо, тогава това доста се оценява. Само най-доброто, като артист, се разбира. „Маестрото на столетието” се числи към най-любимите етикети. Един безподобен гений - Карлос Клайбер, торерото на пулта, три години след смъртта си е точно това, което е бил през живота си: една тайна.


 Йенс Малте Фишер написа една биография. „Карлос Клайбер- добросъвестният ексцентрик” е заглавието на книжката, която обхваща прецизно музикалната метода на мъжа. През октомври ще се появи: „Карлос Клайбер – една биография” на литературоведа Александър Вернер, следващият опит на едно доближаване до Mаестрото.

 Ексцентрик – това е все още един такъв етикет, но все пак един, който на-малкото пресъздава вечния суперлатив. Други наричаха дарбата на Клайбер даже „демонична”. Лекотата на неговите движения, без тласъци и свивания, граничи с артистичност. Даже общоизвестната без иронии база  данни “Мунцингер” съобщава за „музикалните сили на медиум, които направо имат хипнотично въздействие  върху публиката.

 Само дузина концертни прояви за четиридесет години (1959-1999) е оставил зад себе си. Безброй слухове има за особености в поведението, странни приумици, неврози: Клайбер, странникът; страшилището за всички организатори; Клайбер, човек с налудничави, непостоянни решения, който днес се съгласява и утре отказва; Клайбер, единственият син на един диригент от световен ранг, който надмина баща си…

 Упорито мълчи най-тесният кръг. Той самият избягваше публичността, както любимият му Щраусов „Прилеп” – дневната светлина. Най-важното от един телефонен разговор с неговия син: „Не искам да разговарям с Вас”. Разбира се, никой не трябва да говори за неговия починал баща. Но само причината за мълчанието би била интересна. Още през 80-те години, един американски журналист се канил да състави една биография въз основа на австрийски и аржентински документи за човека, родил се през 1930 година в Берлин. Маестрото му забранил включително с помощта на юридически съветник. Многобройни писма се изписват, обаче наследниците притежават правото за думите на бащата. И така скъпоценностите на Клайбер, брилянтни между другото, може би завинаги остават скрити за обществеността.

 Какво е останало от Клайбер освен няколко (10) плочи? Славата на загадъчния магьосник с язвителни черти на лицето, който може да докара една концертна зала буквално до нагорещяване? Сигурно. Истинските ентусиасти, даже в цифрово отношение обозрими, възхваляват произведението и работата: при едно гласуване на „Тамино-класикфорум”, чиито тълкуватели дискутират скерца и темпа с такава преданост, както футболното общество – въпроса за вратаря на националния отбор, Клайберовият „Otello”, въпреки че почти липсва в репертоара на Бърнстейн, Фуртвенглер и компания, оглася победният си ход.
 Но какво ще стане с неговото наследство? Няколко тонови документa дремят в баварските архиви, още от онова време, когато Клайбер е работил в Държавната опера. Може би те ще бъдат достъпни поради правни причини едва след няколко (5)десетилетия. Постепенно се простират сенки върху спомените за човека, който е искал да не бъде нищо повече от гост-диригент и който веднъж накара  времето  да ликува по повод едно представление на "Тристан": „Човек никога не е слушал на земята нещо по-фуриозно”.
Той сам си направи всичко това. Появявания на сцената през интервали с много почивни дни. Никога едно интервю. Един път той поканил една журналистка в своята хотелска стая. Срещата от час и половина се е състояла главно в това, че Mаестрото си търсил своята кредитна карта. Слушатели по време на репетиции са били нежелани. „Разбира се, той е знаел, че неговата пазарна цена се покачва по този начин” , каза един световно известен колега, който го е познавал много добре. Това е Михаел Гилен, който като много малко диригенти подготви пътя на новата музика.

 Разбира се от само себе си, че говоря за Клайбер”, мисли си Гилен. Те са приятели от деца, запознали са се в Аржентина в “Театро Колон”. Гилен е бил корепетитор на Ерих Клайбер, бащата на Карлос, един от диригентите, които „създаваха формата” по времето преди войната. Семейство Гилен емигрира, както семейството на Клайбер, в Аржентина. Ерих Клайбер не е искал втори музикант в семейството. Следване на химия на сина в Цюрих е било последствието, но Карлос направил така, според Гилен „всичко друго само не и химия!”

„Не мога така както татко”

 Бързо му станало ясно каква дарба има Клайбер. Гилен презира популярността в изкуството, смесването на инсценировките с конфекционно звучене. Може би той се страхува, че старият приятел може да се окаже в забрава. Затова той говори за този мъж, който не иска да функционира, както това се е очаквало от него. За неговата музика и душевния му живот за „дълбоката невроза, която обаче е била жизнено важна”.

 Неизбежно той стоеше в сянката на баща си: „Мисля, че този велик баща е бил нещастието, този непреодолим Едипов комплекс”.Един път Карлос  донесъл на Гилен запис на баща си. „Той беше отличен”, казва Гилен. Но винаги, когато става въпрос за бащата, този запис автоматично бе по-добър от неговия: „Не мога така както татко!” Той винаги мислеше това.

 Съдбоносното разклоняване на собствения живот и силата на музиката – никога Клайбер не е могъл да се защитава срещу тях. Гилен съобщава за едно представление на “Тристан” в Щутгарт и за трескави фантазии, които разстройват диригента. Музиканитте му подават носни кърпички. Той дирижира с една ръка. „Карлос се страхуваше да не полудее. Мисля, че той затова все повече се отдръпваше”, казва Гилен.

През нощта при гроба на Караян

Клайбер повече изстрадвал музиката, отколкото изпитвал удоволствие от нея. Разделянето между работа и изкуство било тежко за него, a той с удоволствие би я победил. Затова се е възхищавал на Херберт фон Караян. Но понякога уважението към другите колеги отивало толкова далече, така че неговият иначе прецизен слух го подлъгвал: „Веднъж - казва Гилен - той пристигна с една разработка на Фуртвенглер от Милано. “Пръстенът”. И той каза: „Чуй това. Това е фантастично!” И тогава аз чух – това беше направо голям боклук! От Фуртвенглер и от оркестъра. Карлос просто си бе внушил всичко това”. След това Гилен разказва и за епизода по време на Залцбургския Великденски фестивал, когато генералната секретарка на Баварската Академия на Изящните Изкуства отишла през нощта до гроба на Караян. Там една слаба фигура хвърляла своята сянка: Карлос Клайбер.

Желание и действителност често се сливат – признак на несигурност? Той пренебрегва Мюнхенското вечерно общество, но дирижира за юбилея на своя приятел Лео Кирх. Веднъж той издаде своята програма на деня : сутрин, когато се чувства добре, излиза от къщи /обикновен дом, не вила / за леко тичане /джогинг/ и си взима вестник. След това закусва и гледа какво предлага телевизионната програма.

През по-ранните години вманиаченото слушане на записи е изпълвало деня, казва Гилен: Клайбер трябваше да знае, какво правят другите.Той самият искаше да прави само това, което баща му е имал като норма: „Той никога не дирижираше нещо, което баща му не бе легитимирал” казва Гилен. В Шотландия е трябвало да дирижира „Воцек” от Албан Берг. Клайбер съобщил, че не може да направи посещението и отказал да предаде на заместника партитурата. Това е била тази с бележки на бащата, който е дирижирал „Воцек” на първото изпълнение.

Слухове, анекдоти, откъси – също и монтажът не дава обоснован извод. Неотдавна имаше съобщения, според които един италиански автор е имал намерение в скоро време да публикува книга за Клайбер. Заглавието: „Карлос Клайбер – ангел или демон?” Той е бил демон за себе си. Не демонът за другите...



Тагове:   маестро,   Щефан,   Остерхаус,


Гласувай:
1



1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
09.12.2009 12:55
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
2. анонимен - jxqOXXnNkQvO
29.05.2011 17:35
This has made my day. I wish all potsings were this good.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 526063
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031