Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:28 - Репертоар
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 3240 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 16.02.2010 12:24


Що се касае до постоянно възникващия упрек към Клайбер заради малкия обхват на неговия репертоар, трябва да се каже, че репертоарът от неговите успешни години в сравнение с всички други диригенти от неговата степен на известност, в действителност е много ограничен. Това не е било винаги така. В своето начало, преди всичко в Немската опера на Рейн, Клайбер е дирижирал един много по-голям репертоар, който днес е все още познат: ние откриваме тук Мадам Бътерфлай  от Пучини, Двамата Фоскари и Риголето от Верди, Веселата вдовица от Лехар, Испанският час от Равел, Хензел и Гретел от Хъмпердинк, Майсторът на оръжия от Лорцинг, Бедният студент от Мильокер, Ревизор от Егк, също така една рядкост като Цар Едип от Леонкавало, Дафне от Щраус, Хофманови разкази и Хубавата Елена от Офенбах. Концентрирането на неговия оперен репертоар по-късно е не по-радикално, отколкото при Вилхелм Фуртвенглер: Вълшебният стрелец, Прилепът, Тристан, Воцек, Електра, Кавалерът на розата, Травиата, Кармен, Отело и Бохеми са 10-те произведения, с които Карлос Клайбер сякаш е направил спогодба през последните 30 години от своя живот в операта. Наистина впечатляващо е, без съмнение, ограничението на симфоничния репертоар, но тука трябва да се има предвид, че Фуртвенглер през своя живот е бил основно концертен диригент, докато Клайбер е бил главно оперен диригент. Вземайки предвид само това, неговият репертоар е бил малък, даже ще трябва да се нарече ограничен: Моцарт Симфония 33 и Линц , Бетовен 4, 5, и 7 симфонии, както и увертюра Кориолан, Брамс: 2 и 4 симфонии, Шуберт: 3-та, Недовършената, и като деликатес - постоянно увертюрите към Вълшебният стрелец  и Прилепът, но кой би спорил за това посмъртно с Карлос Клайбер? Има достатъчно от многостранните диригенти и такива, които могат всичко, даже  отлични единици.  И тук трябва да се посочи, че  репертоарът при младия Клайбер е бил по-обхватен, но видимо се е стеснил до най-важното. Трябва да се вложи толкова много търпение, също така да се приемат изпълнители, които съсредоточават своите усилия към няколко крайъгълни камъка. За всички мними или истински характерности на отклоняващия се Карлос Клайбер, би могло да се цитира Теодор Лесинг /1872-1933/,немско-еврейски философ и публицист, който веднъж е казал за Стефан Георге /1868-1933/ немски поет-символист, с когото Клайбер така  или иначе не може да се сравнява: „Тези големи пози не бяха изкуствени, но бяха естествената защита на една нежна и уязвима душа, защото иначе в ежедневието тя не може да цъфти”.

Разтърсващият Най-слисващият гениален човек Карлос Клайбер (3.07.1930-13.07.2004) почина. Напусна този недостоен за него свят без никакво сбогуване. От няколко години той, диригентът, който държеше в ръцете си всички възможни енергии и ги трансформираше както си иска, отказваше абсолютно всяка покана.


Всички текстове, посветени на Карлос Клайбер, сина на Ерих Клайбер, в края на краищата се оказват безпомощни да разгадаят тази личност (сериозна компилация от подобни материали е направил Томислав Вичев в изданието "Ерата Клайбер" - Шумен, 2002). Животът му е пълна енигма; в него, като сянката на Командора, доминира образът на великия баща (въпреки че много от интерпретациите на сина не само не му отстъпват, но са направо потресаващи със своята тотална, универсумна същност). Всичко, което се пише за самия Клайбер, се люшка между фактите и фантазиите; между легендите и реалността. Но в едно всички са единодушни: че появата на Клайбер, където и да било, е разтърсващо, сакрално едва ли не събитие; че музиката, сътворена от него, е иреална, неземна... Певците са готови да разказват за него с часове. Клайбер е Темата в техните кариери и преживявания. (Вж. в. "Култура", бр. 38 от 1999 г. - в свое интервю Николай Гяуров възторжено разказва за дебюта на Клайбер в "Метрополитън" - Ню Йорк.)

Българският меломан може би е гледал Новогодишните концерти на Виенската филхармония - 1989 и 1992 година, по-късно издадени и на аудио-, и видеоносители; може би познава също така и някои записи от оскъдната дискография на диригента (и той, като Чеалибидаке, никак не обичал звукозаписното студио като място за музика). Ще припомня Четвърта, Пета и Седма симфония на Бетховен, "Вълшебният стрелец" (Вебер), един запис, който не бива да се пропуска, фантастична видеопродукция на "Прилепът", с много традиционен прочит на Ото Шенк и извънреден прочит на Клайбер, "Тристан и Изолда" (Вагнер) и още няколко официални и редица пиратски издания, които сега ще станат безценни!

Макар и малко, записите на Клайбер би трябвало да станат задължителни за начинаещия диригент. Защото въпреки неговата изумителна педантичност спрямо композиторския текст, музиката, в която той се преобразува чрез Клайбер, няма никога нищо общо с всяка една от познатите, все велики интерпретации. И все пак има един запис, който, струва ми се, ще остане Записът в историята - и това е регистрацията на "Травиата" (Верди) от 1977 година, където Карлос Клайбер върши своите магии с Илеана Котрубас, Пласидо Доминго и Шерил Милнс, също с Баварския държавен оркестър и Хора на Баварската опера. Изумително познание е да чуеш този запис поне два пъти: първият път установяваш, че Клабейровата експресивна версия - метроритмична, мелодична, стилова, всякаква - няма нищо общо с всяка една "Травиата", която си гледал и слушал, без значение - на филм ли е била, на запис с големи имена и диригенти... или в домашното ни щастливо музикално битие, където всичко е супер. Слушаш, след това взимаш партитурата и започваш отначало. За да установиш, че прочитът на Клайбер е абсолютно христоматиен що се отнася до текста и предписанията на композитора; няма и "грам" отклонение, няма никаква "творческа" самоизява: текстът, текстът и пак текстът.

Но как?

Клайбер е уникален първо с прочита си на темпата и с разбирането си за италиански оперен стил: няма любуващи се на гласа ритарданди, няма "по желание", няма задържания на високия тон, няма "трудно е за певеца" - има времеви съотношения, утвърдени като закони, железен, но и стремителен, красив темпоритъм на целия аудиоспектакъл. Направо слисващо е като подреждане и показване на субстанцията!

Клайбер е фанатик и по отношение на музикалния щрих. Няма и един миг в този запис, в който всяка една боя - инструментална или вокална - да не трепти, да не блести по искания начин; тук най-страхотно е третиран хорът - не можеш да разбереш как е обяснявано, как е изработвано, как е изисквано подобно брилянтно (друга дума няма) изпипване на всеки тон, всяка сричка, всяко стакато, легато... В това отношение финалът на Второ действие - балът у Флора - е неповторим като звучност; няма друг такъв финал още в дискографията на "Травиата".

Клайбер мисли полифонично и в най-хомофонна фактура; затова линиите в неговата "Травиата" придобиват напълно различен релеф и изведнъж всичко идва на фокус; разбираш, че сякаш никога не си слушал тази опера що се отнася до нейната пространствена даденост.

Клайбер не само знае разликата между 3/8, 6/8 и 3/4 размер; той по най-естествен начин демонстрира различната, абсолютно разпознаваема триделност на съответните размери - нещо, което е все още "терра инкогнита" за много големи имена. Че дори и у нас!

Най-накрая е онова, което трудно може да се опише, да се анализира; това е музиката, която вае Майсторът заедно с певците, очевидно омагьосани, за да търсят такива вълшебства в израза, каквито от самите тях никога никъде не сме чули, въпреки че са свръхимена в изпълнителската световна история!
Музика, която действително се случва веднъж! Всички музи са си подали ръка в тези божествени часове, когато този много труден, психически затормозен, необичащ да дирижира изумителен, извънземен човек, е подарил на света своята "Травиата". Вероятно най-близката до представите на твореца й.

Неслучайно и днес, близо 30 години след издаването й тази "Травиата" можете да намерите навсякъде по света като СД-албум. Тя е големият диамант в каталога на "Дойче Грамофон". Тя е може би единственият оперен запис, за който ще чуете от опероманите: "Травиата" на Клайбер, а не "Травиата" с Котрубас и Доминго. Само Карлос Клайбер бе в състояние да прекара един оперен шлагер през метафизичното и да го превърне в мит.
  Екатерина Дочева       



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
08.12.2009 17:52
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 526384
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031