Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:14 - ОТЦЕПНИКЪТ (Норман Лебрехт)
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 2215 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 28.04.2015 17:21


 

Карлос Клайбер е загадка, може би дори за самия себе си. За него било определено да има далеч по-безопасно (научно) занимание от неговия баща Ерих, който преживял няколко отчаяни години в Южна Америка след напускането на Берлинската Опера при конфликта с нацистите. Противно на легендата,  Ерих приветствал музикалните дарби на своя син. Когато момчето било на 21 години, баща му споделил на свой колега: "Има много добър слух и в момента се учи да свири на тимпани - иска да постигне всичко, започвайки от нищото". 
Възрастният Клайбер бил тираничен перфекционист, който е влязъл в историята на музиката с изискването си за 134 пълни репетиции на оркестъра за операта Wozzeck. Той винаги заплашвал да напусне, ако не постигне своето - "добре, тогава се връщам обратно в Южна Америка!"- и бил склонен да удвои тарифата си за следващия сезон. "Когато в театъра няма проблеми, аз ги създавам" изръмжавал той. Неговата американска съпруга - Рут, владеела изкуството да го нервира. При предупреждението, че партера на "Ковънт Гардън" е доста студен, той отказал да репетира, докато не му показали термометър, на който живакът достигал задоволително ниво. Администраторите се смразявали пред него, докато музикантите топло приветствали неговата загриженост за благосъстоянието им - "той винаги беше на наша страна", споделяли музикантите. Следвоенното състояние на духа в "Ковънт Гардън" бързо се подобрило след неговото пристигане. През 1950 го помолили да стане Mузикален директор в Лондон и в Metropolitan Opera - но той отказал и двете. Набързо се върнал в Източен Берлин, но не могъл да понесе комунистическия режим и продължил да се чуди къде да дирижира, неспособен да се установи, защото бил "враг на компромиса". Някои видели в него Малеровия идеал за артист, "блъскащ главата си в стената докато не пробие дупка в нея". 
Той бил необикновено загрижен за певците. "Давайте тази вечер и не се притеснявайте, всички грешки днес са мои", им казвал той преди първото вдигане на завесата. "Ако нещо не е наред, погледнете ме и всичко ще се оправи." По същия начин, той нямал никаква прошка към небрежността и помнел грешките на музикантите с неугасващ гняв дори след двадесет години. На няколко обществени събития, той подлагал сина си на язвителен изблик от унижителен критицизъм. Починал през 1956, точно когато Карлос започвал да чиракува в Германските оперни театри. Тяхното сложно взаимоотношение е хвърлило сянка върху цялата противоречива кариера на неговия син. 

Карлос Клайбер бързо напредвал през Дуиcбург и Дюселдорф към Цюрих. Той станал музикален директор в Щутгарт на 36 годишна възраст, след две години напуснал и никога повече не заел друг постоянен пост. Отклонявал предложенията от звукозаписни компании до 1973; бил на 57 години когато направил дебюта си в Metropolitan Opera и почти на 60 години, когато дирижирал Берлинскa Филхармония за първи път. Намалил първоначално богатият си репертоар на едва няколко любими опери - Wozzeck,  La Boheme, Otello,  Der Rosenkavalier, Elektra, Die Fledermaus,  La Traviata и Tristan und Isolde - по същия начин ограничил списъка със симфонии (10). Всички те били произведения, с които баща му го е превъзхождал. 
За Клайбер-син, дирижирането станало нарастващо капризно. Хиперчувствителен към критицизъм, той се отправял към близкото летище при най-лекия намек на несъгласие, карайки организаторите да изпадат в паника от това, че някой може да каже или напише нещо, което да го обиди. Лондонските мениджъри не простили на критиците, чиито статии за концертите му през 1980 г. провокирали траен бойкот. Когато поемал нова опера, той изисквал цели три седмици за репетиции за многогодишно поставяно произведение като La Boheme. Несигурността, обгръщаща всяко негово появяване, генерирала високо напрежение сред изпълнителите, които в последствие били приятно изненадани да открият, че той е неизчерпаемо услужлив и достъпен, с най-подробното и ясно темпо измежду всички диригенти. "Не се безпокой" - уверявал той Пласидо Доминго при повторното им завръщане на известната постановка на Otello в "Ковънт Гардън" - "Аз ще те следвам". Той ужасно се натоварвал. "Как издържа? Това ще го убие!", казвали музикантите. Рикардо Шаий си спомня неговото изпълнение на Otello в "Ла Скала" като "най-великото изпълнение, което някога съм виждал в живота си". Клайбер отказал да запише тази опера, защото не харесал наличната Дездемона. При  La Boheme в Ню Йорк, и оркестъра, и изпълнителите се изправили в спонтанни овации при първата почивка по време на репетицията. "Никога не съм виждал подобно дирижиране, толкова гъвкаво, толкова подвижно", споделяли музикантите. Управителят на Metropolitan Opera се промъквал на репетиция дебнешком в кабинката си да го наблюдава; ако го забележел, Клайбер можел да си тръгне със скандал. 
Той е отказал много повече записи от няколкото, които е направил. За Wozzeck в Дрезден, той настоял EMI да открият всички оркестрови партитури, които баща му е подготвял за британската премиера през 1951 и да ги копират за германските музиканти. Със значителни трудности и разходи партитурите били много точно подготвени и пренесени в Германия. На сутринта, когато трябвало да се направят записите, Карлос Клайбер напуснал без обяснение.
Много от тези крайни реакции отразяват отношението на баща му. Спектърът на Ерих се отразява в неговата нежност към музикантите и неумолимост към комерсиалния състав. Той обитава и в неговите изпълнения. Ерих Клайбер е дирижирал Петата симфония на Бетовен за Decca, която дълго време се е считала за, може би, най-енергичния запис. 20 години по-късно Карлос изпълнил симфонията за DGG в удивителен интензитет, изпълнение, по-добро дори от това на неговия баща. Такива сравнения го разярявaли Безпогрешно смесеното чувство към неговия безпощаден баща е в корените на загадката Карлос Клайбер. Старите колеги на Ерих се стараели да избягват сина му, страхувайки се от неговите избухливи реакции. "Проблемът на Карлос", казал един ветеран-продуцент на плочи, "е, че след като Ерих умря, той гледа на целия музикален свят като на заместител. Когато откаже концерт, той убива баща си, когато дирижира голямо изпълнение, той се идентифицира с него."
Съвършен като диригент, той многократно е заявявал своята омраза към дирижирането. "Аз дирижирам само когато съм гладен", казал на Херберт Фон Карaян. "Искам да съм зеленчук," споделя на Ленард Бърнстaйн. "Искам да раста в градина, да стоя на слънце, да ям, да пия, да спя, да правя любов и това е." Той жестоко бранил своя личен живот, живеещ в планината извън Мюнхен със своята съпруга, словенската балерина Станка; имат син и дъщеря. Никога не е давал интервю, но се е забавлявал, изпращайки псевдо писма на пресата, включително и атаката срещу Серджу Челибидаке в Der Spiegel. Неговото абстрактно мислене и извънземния му вид прикриват проницателен бизнес ум и прецизна оценка на неговата себестойност. Той сам преговарял за договорите си винаги, когато правил записи. Когато Виенската филхармония го убедила да даде концерт за Нова Година - 1989, Клайбер направил аукцион за своите записи на три телефонни линии с DGG, EMI и CBS, собственост на Sony. Залагането започнало при тогавашните 300.000 Германски марки (120.000 Британски лири), като Клайбер изисквал прецизни подробности за плановете на всяка запазена марка. Ентусиазмът на Sony вдигнал цената до рекордните половин милион Германски марки, при което Клайбер се обадил на другите две залагащи компании, за да им предаде съжаленията си. "Надявам се, че това няма да се отрази на нашите взаимоотношения за в бъдеще, но Грюнтер от Sony бе толкова разпален", извинил се той и се покрил, като дал видео правата си на DGG. Промотиран от две основни музикални компании, всяка целяща да надмине другата, неговият запис станал моментално бестселър.
Клайбер е всред най-известните диригенти и беше първият, към който се обърна Берлинска филхармония, по-скоро в напразна надежда, отколкото в очакване, при смъртта на Караян. Той може да бъде привлекателно скромен - развявайки нотите на Tristan пред минаващ продуцент в Байройт с жалбата "Какво да правя с това? Можете ли да ми дадете някаква проницателна идея?". Той има шепа лоялни приятели-диригенти. Но малкия брой на постиженията му е диспропорционален на неговите способности и Клайбер все още не дава знак, че ще позволи на света да има малко повече от кратък поглед върху неговия гений. Той е запазил пясъчната независимост, наследена от Ерих, и я е превърнал в бариера срещу външните сили, които контролират музикалната дейност. Но цената на негово съпротивление бе погребването на дарбите му. Ако неговото отношение не претърпи катаклизъм, Карлос Клайбер, подобно на баща си, няма да заеме своето законно място в поколенията диригенти…





Гласувай:
1



1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
09.12.2009 12:52
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 526051
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031