Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:31 - Основни типове диригенти
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 2240 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 04.02.2010 06:44


Ленард Бърнстaйн скицира два основни типа на диригент - аполоновски и дионисийски. Първият е свързан с идеала на точността, вече чрез постепенното, но непрекъснато въвеждане на диригентската палка, а първото истинско олицетворение на този аполоновски диригентски тип е бил Феликс Менделсон-Бартолди. Пълната противоположност, именно дионисийски тип, образува Рихард Вагнер. За този тип почетното име диригент заслужава само онзи, който превръща партитурата чрез собствено усещане и творческа мисъл в личен живот. Вагнер подчертава в този смисъл страстната страна на дирижирането. Тук не трябва да се обсъжда, дали историческата координация на Бърнстaйн и дадените примери са напълно правилни и разбира се такива типизирания имат също така един силен момент на разграничение, но изглежда неоспоримо, че Бърнстaйн е посочил тук нещо съвсем точно и подходящо и изглежда също така, че е ясно, че своеобразността на Карлос Клайбер се състои в това, че той въплъщава близка до идеала връзка между аполоновския и дионисийския тип, така да се каже е бил един „апонисийски” диригент, за когото е бил характерен жизненият порив, както  и способността да се задълбочи в най-съвестното изпълнение на най-малкия, най-незабележим детайл.

 

Когато от филмовите примери на дирижиращите Артуро Тосканини и Вилхелм Фуртвенглер се дойде до Карлос Клайбер и се видят някои от неговите акустично и оптично документирани изпълнения, тогава много скоро може да се установи, че неговото дирижиране представлява почти идеална връзка между блестящата  повърхностна естетика на Тосканини и дълбочината на Фуртвенглер. За да не се разбере погрешно: това не означава, че Клайбер е бил сплав на най-доброто от двама от най-значителните диригенти на 20 век, защото той би превъзхождал всички други и също така тези двама. Сплав означава в този случай, че може да има също така някои леки липси: например, може  да се забележи при Клайбер, една засилена склонност към подчертаване на горните гласове, която е по-скоро наследствена част от Тосканини, докато за Фуртвенглер това е било чуждо и това е, казано при цялото ми уважение, един недостатък от време на време на неговите интерпретации. Ако се помисли, кой диригент преди К. Клайбер приблизително е въплъщавал тази смес от Тосканини и Фуртвенглер, тогава ми идва на ум един, който днес по никакъв начин не е достатъчно известен: италианецът Виктор де Сабата, който   преди много време е дирижирал в Байройт Тристан, станал легендарен. Да се чуе и да се види онзи концерт, в който Клайбер дирижира Втора симфония на Йоханес Брамс с Виенските филхармоници през 1991 година. Оформянето тук на филигранната  трета част е по един  безподобен начин.   Това не би направило веднага впечатление на някого при първо гледане, но той прави нещо напълно необикновено. Въпреки че е десничар и държи диригентската палка именно с тази ръка, той дирижира почти цялата част изключително с лява ръка и формира с най-деликатно даване на знак една звукова скулптура...




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
08.12.2009 16:32
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 478622
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031