Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 13:27 - Диригентска техника
Автор: kleiber Категория: Музика   
Прочетен: 2458 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 20.12.2008 12:08


Диригентската техника на Карлос Клайбер притежава, именно това бе преди всичко най-очевидното за любителите  на неговото изкуство и това прави веднага и тук впечатление,  една наистина несравнима елегантност и виртуозност на даване на знаци и водене на диригентската палка. Тук можем да приведем и изказването на Херберт фон Караян, че Клайбер е бил доста висок и е имал почти безкрайно дълги ръце. Телесно дребните диригенти като Ерих Клайбер и Караян са склонни по тази причина към леки наполеоновски превземки на пулта, за Карлос Клайбер това не е било необходимо. За музикантите от оркестъра, както и за певците, елегантността не е толкова решаваща, колкото ясното даване на знаци. Трябва да се казваш Фуртвенглер и да ръководиш един, два оркестъра, които напълно ти  вярват, за да можеш да пренебрегнеш тази истина.

Елегантността на движението, най-напред на ръцете и китките, след това  и на тялото, идва на второ място за ръководените от диригента музиканти, но за слушателя в залата, вероятно по-скоро на първо. Все пак при Клайбер човек няма усещането за постановъчно изкуство и реклама, което се получава при по-младия Челибидаке при гледане на филми с негово участие, когато тялото на пулта се протяга и огъва както при земна гимнастика, или както е при Бърнстейн, надали само да се разбира като пресметнат ефект, когато се появяват подскоци във въздуха или стонове...

 

В едно от малкото изказвания на Карлос Клайбер за своя баща като диригент, се споменава как той го е наблюдавал при една репетиция на Електра в Мюнхен и изведнъж му се сторило при една кулминационна точка на произведението как движещите се ръце стават все по-дълги и по-дълги, и че се смесват в Unio mystica, в тайнствен съюз със ставащото на сцената и с оркестъра. Задълбоченост и концентрация в голяма степен са присъщи за Карлос Клайбер. След едно представление на Кавалерът на розата в Миланската скала, той се оплакал по-късно, че оркестърът е бил нервен и неконцентриран няколко мига по време на представлението. Трябвало да му се обясни, че точно тогава е станало земетресението във Фриули, което  се е почуствувало също така в Скалата, само диригентът не  усетил нищо! 

 

Съвсем необикновена е била при Клайбер независимостта на ръцете и китките. Всеки е направил веднъж експеримента едната свита ръка да се върти напред, другата ръка едновременно назад. Психофизичният паралелизъм  допуска да се осъществи това само при голямо напрежение и концентрация. За Клайбер това изглежда не е представлявало проблем и му е помагало при комплицирани партитури, натрупаните  един върху друг антагонистични ритми да се дирижират едновременно, както изобщо равноправието на ръцете при него отивало далеч над обикновения  обхват на водещата ръка и на придружаващата ръка, които при нормален случай се ограничават в заглушаване или насърчаване на оркестъра /както приблизително при Тосканини/. Оркестранти, които са били питани  за Клайбер единодушно свидетелствуват, че за тях Клайбер  винаги  е изглеждал  изключително, независимо от впечатлението на неговите интерпретации, чрез  очевидната напълно необикновена смес от прецизност, липса на напрежение и елегантност. Неговият диригентски стил е бил винаги страстен и стимулиращ, но без всяка следа от насилие, което е присъщо даже на големите диригенти, най-силно забележимо при Тосканини, но също така и при Клемперер. Изненадващо е също така единодушно изразеното мнение, че Клайбер, описан като перфекционист (понякога очернян), можел да дирижира в решителни моменти на риск. При една репетиция с оркестъра на Южногерманското радио, той казва на музикантите: „Зная, че искате да ме убиете сега, всичко е ужасно объркано и ние не можем да бъдем съвсем сигурни”. Един тромпетист от оркестъра на Ковънт Гардън съобщава, че по време на представлението на Отело от Верди, Клайбер обичал в рисковите “рубато” пасажи  мощни нараствания на темпото, и за два кратки такта да излезе от процеса “рубато” за да го възобнови след това отново. Това са незначителни неща, които слушателят едва ли осъзнава, които обаче принуждават оркестъра  да музицира сякаш на върха на пръстите, с най-голяма концентрация, за да не паднат от трапеца или от гърба на галопиращия кон, и ездачът, който отпуска юздите и ги придърпва, се казва Карлос Клайбер.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleiber - Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
08.12.2009 17:58
Копирането с некомерсиални цели е разрешено!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleiber
Категория: Музика
Прочетен: 526380
Постинги: 72
Коментари: 86
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031