Es gibt eine ganze Reihe von autorisierten und nicht autorisierten Bi.ichern und
Biographien tiber beriihmte, prominente und auch weniger bekannte Dirigenten.
Die meisten tiber Herbert von Karajan, die wenigsten - meines Wissens iiberhaupt
nur eine umfangreiche Veroffentlichung - iiber Carlos Kleiber.
Carlos l(eiber, einer der grdBten Dirigenten riberhaupt, hat in der Kunst das
gesucht, was niemand findet: das Absolute. Er gehort zu jenen auserwiihlten
Iahrhundert-, wenn nicht sogar Jahrtausenderscheinungend, ie zwischen Gott
und den Menschen die Kunst vermittelt haben. Der Dirigent, der - so wie Leonard
Bernstein ihn beschrieb - nur leben wollte um zu essen, zu trinken und zu
lieben, ist in diesen rund 300 Seiten von Christina Drexel so sensibel, differenziert,
ehrlich, spektakuliir, doch unspekulativ beschrieben, dass ich, der die Gnade
hatte - und es war wirklich eine Gnade - ihm in seinem letzten Lebensjahr
nbher zu sein, glaube, dass er dieses Buch begrii8t hiitte. Wissend, welche geradezu
aggressiv-offensivez,u tiefst verankerteA blehnung ICeiberg egena llesi iber
ihn gedruckte an den Thg legte und er zeit seines Lebens kein Interview gegeben
hat, kann dies nicht hoch genug eingesch?itzwt erden. Der klugen, wissenden,
fachlich im Metier eines Dirigenten kundigenAutorin ist in den folgenden Seiten
ganz Au8erordentliches gelungen.
. Sie beschreibt diesen genialen Menschen, ich scheue mich nicht, dies wohl
iiberlegt zu behaupten, sowohl von der humanen als auch von der musikanalytischen
Seite so treffend und exzellent dokumentiert, wie es in Ktinstlerbiographien
allgemein nahezu nie geschehen ist.
Frir jeden angehenden und auch bereits im Beruf stehenden Dirigenten ist diesesB
uch ein Muss,e bensof iir jeden Opernsdnger,f iir alle Musikjournalisten und
nattirlich fiir jeden Konzert- und Operndirektor. Aber vielmehr ist es ein spannendes,
neugierig machendes und Lust auf mehr verbreitendes Buch mit der biographischen
und semantischen Beschreibung der Tiitigkeit und des Einflusses des
Dirigenten.
Ich kenne Christina Drexel als kundige, professionelle, ernsthafte und hochbegabte
Dirigentin. Dieses Buch beweist, dass sie zudem eine au8erordentliche
Schriftstellerinm it hoher und feinfiihliger Beobachtungsgabeis t. Ihr gro8esm usikalisches
Wissen und ihre profunde Sensibilit?it, die sie bescheiden und sich
selbst nie in denVordergrund bringend einsetzt, zeichnen dieses Buch aus.
Ioan Holender
Direktor der Wiener Staatsoper
Wien, den 15. April2010
Съществуват редица авторизирани и неавторизирани книги и биографии на видни, но и по-малко известни диригенти. Голяма част от тях са за Херберт фон Караян, съвсем малка – доколкото знам всъщност само една обширна публикация - за Карлос Клайбер.
Карлос Клайбер, един от най-големите диригенти въобще, търсеше в изкуството онова, което никой не намира: абсолютното. Той принадлeжи към онези избранници на века, дори на хилядолетието, които посредничеха между Бог и човека в името на изкуството. Диригентът, който – както го описва Ленард Бърнстейн – искаше само да живее, за да яде, пие и люби, е описан в тези приблизително 300 страници от Кристина Дрексел толкова чувствително, диференцирано, честно, зрелищно, но без спекулации, че аз, който имах честта – и това наистина беше чест – да бъда близо до него в последната година от живота му, смятам, че той щеше да приветства тази книга. Познавайки почти агресивно-настъпателното му, дълбоко вкоренено отрицателно отношение към всичко написано и напечатано за него и факта, че през целия си живот не е дал нито едно интервю, това постижение едва ли може да бъде оценено достатъчно високо. Умната, знаеща, сведуща в диригентския занаят авторка, е постигнала нещо наистина изключително.
Тя описва този гениален човек, не се страхувам съзнателно да твърдя това, както от хуманна, така и от музиковедска гледна точка, толкова сполучливо и превъзходно документирано, както почти никой досега в артистични биографии.
Тази книга е задължително четиво за всеки начинаещ, но и вече упражняващ професията си диригент, а също така за всеки оперен певец, за всички музикални журналисти и, разбира се, за всеки концертен и оперен директор. Но освен това тя е интересна, събуждаща любопитството и желание за още книга с биографичното и семантично описание на дейността и влиянието на диригента.
Познавам Кристина Дрексел като компетентна, професионална, сериозна и високо надарена диригентка. Тази книга доказва, че тя е и изключителна писателка с извисена и фина наблюдателност. Нейните големи музикални познания и дълбоката й чувствителност, които тя използва скромно, без да изтъква себе си, са отличителен белег на тази книга.
Йоан Холендер
Директор на Виенската Щатсопера
Виена, 15 април 2010
